Юбилейно издание на Пловдивската библиотека, посветено по повод 130-годишнината от учредяването на Българската екзархия и на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия

Преди 130 години - на 27 февруари 1870 г. тържествен султански ферман оповестява учредяването на Българската екзархия - втората по значение след държавата общобългарска институция. Завършва един етап на продължилата няколко десетилетия църковно-национална борба и започва друг - на легитимиране на духовния поврат. Етап - не по-лек и не по-малко сложен. Защото, независимо от възторга и удовлетворението, които предизвиква, султанският ферман не решава окончателно църковния въпрос в неговия основен проблем - признаване на българската нация в нейните цялостни граници.

Член 10 от Фермана (№ 1), който третира екзархийския диоцез, не обхваща всички земи с българско или с преобладаващо българско население. Съдбата на т.нар. смесени епархии, повечето в Македония и Южна Тракия, ще се решава занапред по пътя на плебисцити. В центъра на спора и несъгласията при териториалното разграничаване на гръцкото и българското църковно ведомство при всичките преговори преди и след 1870 г. е и Пловдивската епархия. Но независимо от всички половинчати и в ущърб на българската национална кауза решения, ферманът обективно е прогресивен акт. Той поставя на изпитание българската воля за независима църковна институция, дава мощен тласък на жизнената енергия на българския народ за решаване на национално-освободителния въпрос и слага своя характерен отпечатък върху структурата на българската нация.

Българската екзархия, като нова човешка духовност ще търси по-нататъшното си утвърждаване през следващите десетилетия, а разумната й организация предстои да бъде осъществена. „Българете воскръснаха и ни една сила не може вече да им стане на пътят, и да ги върне назад“, пише по повод издаването на фермана вестник "Свобода" в броя си от 22 март 1870 г. Височайшият султански указ ще заеме едно от привилегированите места в историческата фактология на България и в нелекия й път към национална идентичност.

Проблемите за бъдещото устройство на Екзархията вълнуват широката българска общественост и най-вече дейците на църковния въпрос. На екзархийската "сцена" възниква редица проблеми, но темелите са положени. „Проектът на Тулчанската община“ за установяване единодействие на общините от вътрешността на страната с цел да се наложат демократичните начала сковава скелета и започва изграждането на "екзархийската сграда" - бавно, но решително, умело и мъдро.

Въпреки че редица положения в статута на Екзархията остават неясни или неузаконени чак до Освобождението (а и далеч по-късно), тя развива през 70~те години на XIX в. широко мащабна дейност като официален представител на българския народ, като ръководител на просветно-духовния му живот и последователен борец за национално обединение, преодолявайки субективни и обективни прегради.

Дейността на Българската екзархия заслужава да бъде видяна и през погледа на съвременника като един от феномените в българската история и българската интелектуална мисъл.

Най-сигурен начин за това е запознаването с оригиналните документи, които прочетени и анализирани добросъвестно, разширяват и обективните оценки.

Това е водещият ни мотив да публикуваме компактно най-стойностните документи за Българската екзархия, съхранявани в Народна библиотека "Иван Вазов", още повече, че през юбилейната 2000 година се навършиха 130 години от нейното ферманизиране и 160 години от рождението на Екзарх Йосиф - все достолепни възрасти, заслужаващи оценки по достойнство в края на XX век и в историческата перспектива на България в началото на новото хилядолетие.

- из предговора