В продължение на 40 години - от 1893 до 1934 г., легендарната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО, ВМРО) носи ореола на полюсната емоционална обагреност. Борческата народна организация е надежден щит за изстрадалото българско население от Македония и Одринска Тракия. Нейният бунтовен заряд, провокиран от несправедливо очертаните държавни граници след 1878 г. и от всебългарското желание за целокупен живот в бленуваното обединено Отечество, подхранва съпротивата срещу османските власти, а по-късно и против окупаторските сръбски и гръцки обезродяващи режими.

Антиревизионистката същност и свободолюбивият идеал на ВМРО обединяват срещу нея “победителите-миротворци” от Версай. А техните балкански съюзници зорко охраняват получените по Букурещкия (10 август 1913 г.) и Нъойския диктат (27 ноември 1919 г.) териториални придобивки.

Непримиримата следвоенна позиция на ВМРО придава изключителна драматичност на двубоя между нея и многобройните й врагове, двубой между Давид и Голиат. Българската революционна организация е белязана от незавидна историческа съдба. Членовете й, техните последователи и многобройни съмишленици, без да изменят на българщината, понасят незаслужени удари от правителствата, поели държавното кормило чрез военните преврати през 1934 и 1944 г. След 19 май 1934 г. твърдите привърженици на самостоятелната борба за “свободна и независима Македония” биват преследвани от българските държавни органи. Криворазбраните национални интереси и политическата конюнктура за съжаление формират пренебрежителен манталитет и недоверие спрямо обречените действия на българските патриоти, които са набедени, че заплашват националната сигурност и териториалната цялост. Срещу тях е издигнато невежественото обвинение в национален сепаратизъм и са отправени нелепи нападки за подкопаване на отечественото духовно единство. А от есента на 1944 г. дейците на бившата ВМРО са заклеймени като “великобългарски шовинисти”, “националисти” и “фашисти”, превърнати са в обект на тотално насилие, на държавно режисирани “съдебни процеси”, целящи изключването им от обществения живот и тяхното физическо унищожение.

Години наред научната тема за освободителното движение на македонските българи през драматичния период след 1919 г. бе идеологически загърбвана и политически цензурирана. Цели страници от националната ни историческа памет бяха избирателно пропускани, множество сериозни научни проблеми се анализираха повърхностно и едностранчиво. В цивилизования научен и културен свят се налагаше агресивно антибългарската скопска македо-нистка теория за миналото. Едва през последните десетилетия последователно и необратимо започна научното и обществено възкресяване на дейността на ВМРО през периода 1919-1934 г. Но и до сега нейната спомагателна институция в пограничния югозападен Петрички окръг не е самостоятелно изследвана.

Авторската ми задача е максимално широко историографско изображение на помощната организация, като дейността на ВМРО в България се разкрие с фактологична пълнота и правдив анализ. Убеден съм, че строителството и поддържането на организационния безпартиен режим в Пиринския край, идейният облик, както и участието на ВМРО в общобългарския политически живот, са въпроси, които имат научна и обществена значимост.

- из предговора

***

Съдържание

Вместо предговор....

ГЛАВА ПЪРВА

Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924)

1.1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви

1.2. ВМРО и общобългарските политически борби

1.3. Кризата във ВМРО и наложеното стабилизиране на пиринската спомагателна база

Бележки към глава първа

ГЛАВА ВТОРА. Държавата на ВМРО в Българския Югозапад (1925-1928)

2.1. Подготовка за новия етап на организационно администриране

2.2. Съдебно-наказателна дейност на ВМРО

2.3. Новата данъчна система на ВМРО в Третото българско царство

2.4. Въоръжените сили на ВМРО

Бележки към глава втора

ГЛАВА ТРЕТА. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)

3.1. Македонската парламентарна група - легално проявление на ВМРО

3.2. Боевият институт, или народната армия на ВМРО в България

3.3. Културно-стопанското строителство на ВМРО

3.4. Великият македонски събор и краят на организационния режим

Бележки към глава трета

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

***

„Всички възприемаме автономията, или по право създаване независима Македония, като по-малко зло пред невъзможността да се обединим сега... Днес запазването на моралното единство е по-важно даже от една временна свобода. Чрез него рано или късно ще се получи народното обединение. Но веднъж разклатено, духовното единство при създадена пропаст между българи от една област срещу ония от друга, и да се освободим има опасност по вътрешни причини да бъдем бити и поробени по части.“

- Тодор Александров