Движение

В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.

***

Времето няма да стигне за всичко

Няма да успеем да бъдем свидетели

на всичко в света. Времето

няма да стигне за всичко.

Един по един ще бъдем отстранени от пътуването

затворници на дребните неща

с безполезното безумие на

сипещия се върху морето дъжд

(музика в асансьора

храна в самолета).

За нищо няма да стигне времето.