Малка ученическа библиотека: Поезия • Публицистика

През 20-те години Гео Милев е един от авторите, които създават образа на модерния тип творец в националната литература. Усещането за граничност, което е същност на модерното съзнание, е особено остро у него. Естетическото му мислене се проявява в противопоставянето между "родно" и "чуждо", в пресечната точка на затворената в текстовете му крайна субективност и публичната манифестация на идеи и възгледи в издателската му практика.

Остро гранична е и рецепцията на културното присъствие на Гео Милев. Тя се движи от крайното възторжено приветствие до крайното язвително неприемане, като, без да ги помири, ги събира в една от най-конфликтните културни фигури на 20-те години. Руган и възхваляван едновременно, оценките за нито една негова книга не са само положителни или само отрицателни. Например естет като литературния критик и издател на сп. "Златорог", Владимир Василев, го обвинява в "естетически абстракции" и абсолютизъм, а пролетарският критик Георги Бакалов — в липса на партийна дисциплина и в "бохемско дребнобуржоазно бунтарство".