Малка ученическа библиотека: Български символизъм

Естетика на съответствията, българският символизъм е прорязан от гласове, отгласи и отзвучавания между тях, от плуващи словесни, образни, метрически и мелодични подобия. Определен набор повтарящи се думи се втвърдяват в езикови орнаменти, застиват в непроменим словесен пейзаж, групират се около едни и същи концепти. Линиите на лексикални повторения пресичат ядрата на смисъла и очертават зони на междутекстови преливания и аналогии. Устойчивите образни ядра, сходните заглавия, повтарящите се концепти — нощ, смърт, сън, самота, скръб и др., подети от автор към автор, хармонизират различията между тях.

Въпреки индивидуалността на отделните авторски светове, въпреки това, което се случва с езика от Яворов до Лилиев и след Лилиев, явните подобия, доловимите съответствия, видимите аналогии дават възможност символизмът в българската му проявеност да бъде четен и като единен, цялостентекст. При подобен прочит естетическите принципи доминират за сметка на индивидуалността, дълбинно-личните употреби на езика се втвърдяват в аналогични словесни практики. Несъмнено това е само един от възможните начини да бъде четена поезията на българския символизъм, но несъмнено е и, че той е особено удачен, когато трябва да се очертаят споделяни поетически принципи и словесни употреби — всъщност всичко онова, което обединява различни автори в една естетика. Българският символизъм няма изразен програмен характер. Отделни статии на Д. Кьорчев, Ив. Радославов не променят наблюдението за липса на манифестни текстове. Принципите му обаче могат да бъдат наблюдавани и систематизирани в поетическата му практика на подобия и съответствия. Тук българският символизъм ще бъде описан като зона на междутекстови аналогии, разклоняващи се от един произволно избран концепт — нощ.