Космосът на Гогол • Същият в огледалото на другия

Безсмислица е всичко, което са казали глупавите светски умници, че уж човек можел да се възпита само докато е в училище, а после вече не бил в състояние да промени нищо у себе си: само в глупава светска тиква може да възникне подобна мисъл. От " много свои мръсотии аз вече се избавих, като ги прехвърлих на моите герои, осмях ги в тяхно лице и накарах другите също да се посмеят над тях. Аз вече се разделих с много неща, като им отнех живописния вид и рицарската маска, зад която печели симпатии всякаква наша мръсотия, и я поставих редом с оная радост, която се вижда от всички,

Още много труд и пот, и душевно възпитание ми предстоят! По-чиста от планински сняг и по-светла от небесата трябва да бъде душата ми и само тогава ще имам сили за подвизи и велики дела, едва тогава ще се разреши загадката на моето съществуване.

Аз наистина изпитах гордост, но не от моето настояще, не от онези качества, които владеех; гордост от бъдещето изпълваше гърдите ми - от онова, което ме очаква, от щастливото откритие, което било писано по божия милост да озари душата ми. Откритие, което да бъде далеч по-добро от онова, което е човекът, което са средствата и което заслужава любов...

Н. В. ГОГОЛ