Българска народна митология

Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца.

Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро.

Странните митологични образи - самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе - носят богата художествена сила и сродяват читателя с дълговечната българска култура.

Преди около година илюстрирах книгата на Лозинка Йорданова "Слънчови повратки" и считам, че настоящата книга е нейно естествено продължение. Считам също така за свой дълг да обясня това си твърдение.

Работата на художника илюстратор съвсем не е да нарисува няколко картинки и толкова. Той трябва да вникне в характера на текста, за да разкрие в образи неговото съдържание. Ръкописът на "Слънчови повратки" още в самото начало показа, че това е една много специална книга, различна от всяка друга, включваща много неща - фолклор, легенди, старинни обичаи и още какво ли не, свързано с това, което дава характер на народа ни, т. е. на всички нас. В търсенето на гореспоменатия ключ открих за себе си, че всъщност това е МИТОЛОГИЯ, българска митология. Без да извикам "Еврика!" като древен Архимед, вътрешно така си я наричах докато рисувах илюстрациите. Такова е и заглавието на настоящата книга.

Какво е митология, наука, която изучава митовете, и що е МИТ? Мит е дума от гръцки произход и означава старинно народно предание-измислица за богове, герои и природни явления, отразяващи или по-скоро обясняващи народните представи за света. И понеже е измислица, то е свободно да създава богове, дракони, змейове и караконджоли, да населява горите със самодиви, водите с русалки, да прави героите непобедими и като капак, да прекроява историческите факти. В митологията всичко е възможно и нищо не бива да ни учудва. Може слънцето да бъде чедо на грижовна майка, а луната -сестрица, животни да говорят, героите да станат колосални и като Крали Марко да прекрачат две планини. Всичко в името на разказа, обясняващ дадено явление, дадено събитие или някакъв обичай, утвърден от традицията при вечната борба на добро и зло, в която доброто побеждава. Все пак на кого дължим всичко това? Казват - на народния певец или разказвач. Но кой е той, кои са тези анонимни разказвачи? Те са сладкодумни баби и дядовци, разказващи на децата това, което са чули от бабите си, а те - от техните баби и т.н. назад във времето, откъдето започва легендата. За щастие, намирал се е и писател, записващ разказаното, така това богатство не се е разпиляло, а е останало за поколенията.

Всеки народ има своя митология, ние, българите, си имаме нашата. Голяма част от нея е събрана в тази книга.

Иван Гонгалов художник