ПРЕДГОВОР

Историята е съхранила много тайни за смъртта на стотици политически и държавни дейци. Тайна обвива смъртта на Александър Македонски, когато той умира, ненавършил още 33 години. По-късно римският историк Квинт Курций Руф ще напише в историческото си съчинение "Историята на Александър Велики Македонски": "Повечето вярваха, че Александър е бил отровен, че Йолан, синът на Антипатер, един от неговите служители, му бил дал по заповед на баща си отрова." /33:297/. Но дали е било така? Кой може да каже?

Никой не знае, както още Плутарх е забелязал, от какво умира египетската царица Клеопатра. В стаята не е открита никаква змия, "по тялото и не се е явил белег, нито пък каквито и да било признаци на отравяне". И по телата на двете робини - Ирада и Хармион, съпроводили я в отвъдното, не е намерен белег от змийско ухапване. /43:310/.

На безлюдния остров "Света Елена", на 5 май 1825 година, угасва на 51- годишна възраст Наполеон Бонапарт. От какво? Може би бавно действащата отрова на англичаните си е свършила работата. Навярно това е имал предвид Алберт Манфред, като пише, че дните му "бяха преброени и той бързо диктуваше своите спомени..."/39:665/.

Твърде млад завършва земния си път и българският цар Борис III, може би отровен от немците при последното му посещение в Берлин? "Първите подозрения, че цар Борис не е умрял от естествена смърт - пише Стефан Груев във вълнуващата хроника за царуването на Борис III - "Корона от тръни", - се породиха, защото смъртта го сполетя точно когато той търсеше начин да изведе България от съюза и с Германия." /23:440/. Но това ли е истината?

На 2 март 1953 година във вилата на Сталин неговият син - Генерал-лейтенант Василий Джугавашвили Сталин с пиянски глас ще повтаря една и съща фраза: "Гадове, погубиха баща ми."/27:100/. Какво се случва на 28 февруари 1953 година в едноетажната вила в Кунцево? Отровен ли е Сталин, така както по-късно ще твърдят Иля Еренбург, Дмитрий Волкогонов, Едвард Радзински, Абдурахман Авторханов, Николай Зенкович? Това е една от неразкритите до сега тайни на XX век.

Въпроси, въпроси, въпроси, чиито отговори са забулени от тайната на историята и покрити с вечен мрак.

А може би причината за това е, че както животът, така и смъртта на историческите личности привличат повече от всичко друго човешкото въображение. И особено - както казва Марк Блок -"когато тяхното отдалечаване във времето или пространството ги украсява с изисканата прелест на необичайното." /63:96/.

За много от историческите събития също така липсват документи, които, по думите на Бъртран Ръсел, "са единственото доказателство за това, което действително е станало..." /64:31/.

В тази насока не прави изключение и смъртта на Георги Димитров през юли 1949 година. Различни мнения, различни версии и липса на каквито и да било архивни документи, както за почти всичко, случило се по време на тридесетгодишното Сталинско управление. Димитров отнася със себе си в гроба загадката на своята смърт.

Ето защо на историка не му остава нищо друго, освен да проследи доколкото е възможно събитието, което според големия арабски философ от XIV век Ибн Халдун - "е по-важно от установяването на правдивостта и го предшества". /29:68/.

Пловдив, февруари 2003