Международни организации • Справочник

Увод

Новите предели на международните организации

В началото на 21. век предизвикателствата на глобализацията и раздробяването дават отражение върху целите, обхвата и дейността на международните организации. Въпреки че технологичните промени, нарастващото господство на пазарната икономика и разпространението на свободния режим на търговия ускоряват хода на глобализацията, често разширяването на социалните неравенства в развитите и развиващите се страни и в страните в икономически преход, както и маргинализацията на най-бедните държави, се възприемат като символ на самия процес на глобализиране. В крайна сметка дълбоките промени в правната, управленската, технологичната и комуникационната плоскост отслабват властта на държавата в икономическата и в други сфери. Националните правителства виждат, че свободата им на действие се ограничава и че те могат да се окажат принудени да налагат правила, приети от международните агенции, както често се случва с програмите за структурни промени. От друга страна, недържавните актьори придобиват икономическа и политическа власт и се стремят да влияят на решенията и на задачите, стоящи на дневен ред, като често поставят под въпрос целите, приети от важни междуправителствени организации. Сред тези нови актьори са увеличаващите се на брой повече или по-малко институционализирани асоциации и групи - от неправителствени организации (НПО) до транснационални корпорации; от етнически, политически и религиозни движения до терористични фракции, обявяващи се в подкрепа на най-разнообразни каузи. Следва да се очаква налагането на някаква форма на "цивилизован разговор" между междуправителствените организации, от една страна, и неправителствените организации и гражданските общества, от друга, като постоянна особеност на международната система.

Драматичните и неочаквани събития от 90-те години на 20. век имаха големи последици на глобално ниво (особено за ООН и неговата система) и в регионален мащаб (най-вече по отношение процеса на европейската интеграция), като отвориха врати за по-добро сътрудничесто на основата на широко споделяни принципи и стойности. Конфронтацията Изток-Запад, която в течение на десетилетия изглеждаше нещо непреодолимо и оформяше дневния ред на междуправителствените организации, остана в миналото; на дневен ред в Централна и Източна Европа и в републиките на бившия Съветски съюз е преходът към многопартийна демокрация и пазарно управлявана система. С отмирането на конфликта Изток-Запад поляризирането Север-Юг придоби нови особености, които се характеризират с ясно насочване на развиващите се страни към по-малко интервенционалистични правителствени политики и към приемане на "демократичния модел", господстващ в големите индустриални страни.

Традиционните сценарии на световна блокова конфронтация са заместени от множество конфликти, като вътрешнодържавните са значително по-чести от междудържавните, и те вече не са пряко вдъхновявани или контролирани от основните сили.