Габриела, карамфил и канела

Годината е 1925 и малкото градче Илиеус в южна Бразилия, столица на търговията с какао, е оживено като кошер от небивалата реколта и от надежди за прогрес, но изконните традиции не могат да бъдат лесно изкоренени. Ако мъжът не застреля жена си и любовника й, когато ги свари заедно в леглото, той ще бъде опозорен и прогонен от града. Ако мъжът не хойка по кабарета и бардаци, значи нещо не му е наред. Ако жената не е вярна на съпруга си, тя съсипва доброто имe и честта на целия род. Ако пък любовницата си намери друг мъж, редно е да бъде пребита и също прогонена позорно от града. Управляват „полковниците” и не са нужни сложни законодателства и политически институции. Всичко е ясно. Въпрос на куршуми, а не на изборни бюлетини.

И тогава се появява Габриела, лъхаща на канела и карамфил. Тя е млада, хубава, щастлива и свободна, смее се високо, ходи, сякаш танцува. Габриела е първична, обича простите радости, живее в състояние на морална невинност и не осъзнава нормите, налагани от обществото. А когато уважаваният Насиб Саад, съдържател на бар със сирийски корени, я наема за готвачка, неизбежното се случва и двамата се влюбват. Колкото и да го обича обаче, Габриела обича и останалите мъже. За да я запази само за себе си, Насиб решава да се ожени за нея. Но има цветя, които не цъфтят във ваза и Габриела е от тях...

Човек се чуди на какво по-напред да се възхити – на умението, с което Амаду плете едновременно десет сюжета, на изящната паяжина на неговото слово или на хумора, нежността, любовта към човека...

в. „Сатърдей ревю”

Чарлс Дикенс на двайсетия век. Забавно, клюкарско, бъкащо от живот.

сп. „Ню Йоркър”

Жоржи Амаду (1912 – 2001) е роден в бразилския щат Баиа, от който по-късно ще черпи ненаситно, пресъздавайки бразилската действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Като политически емигрант във Франция в края на 40-те години попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му. През 1958 г. с книгата си „Габриела, карамфил и канела” Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прославя завинаги и навред по света, издигайки бразилската литература като цяло до световните върхове. Амаду на португалски означава „любим”, „обичан”, и той наистина е един от любимите писатели на цели поколения. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес.