Габриела, карамфил и канела

През 1925 г. Илиеус е процъфтяващ град, благодарение на рекордната реколта от какао. Но въпреки желанието на голяма част от жителите му за модернизация и прогрес старите порядки все още властват. Когато полковник Мендонса открива жена си в леглото с любовник, той убива и двамата с няколко изстрела. Политическите спорове и изборите също се решават по този начин…

Насиб Саад тъкмо е загубил готвачката в своя популярен бар и отчаян, наема Габриела – окаяно момиче, пристигнало от бедните и изостанали райони на Бразилия в оживеното пристанище. За негова изненада тя се оказва освен голяма красавица и очарователно допълнение към бизнеса му. Със своята невинна чувственост, изкусителна походка и звънък смях Габриела не само завладява сърцето на Насиб, но и съблазнява безброй мъже от града. За да я запази само за себе си, господин Саад решава да се ожени за нея. Но какво ли биха казали хората?

Момичето също се влюбва в своя „хубав момък“, както го нарича, но тя не е цвете, което цъфти във ваза… И Габриела се оказва мотор на още една промяна в малкото общество на Илиеус – под въпрос е поставен неписаният закон, който изисква честта, опетнена от женско прелюбодейство, да бъде измита с кръв.

Мулатката със завидни готварски умения е един от най-съблазнителните женски персонажи, създадени от Жоржи Амаду, а романът „Габриела, карамфил и канела“ е наситен с похотливост, сатира и интриги и рисува завладяваща картина на живота в бразилския град, който се намира на прага на огромни промени.

***

„Завладяваща и забавна книга, истинска литературна наслада.”

- Ню Йорк Таймс

***

Жоржи Амаду (1912–2001) е един от най-известните бразилски писатели и значима фигура в латиноамериканската литература. Роден е в град Итабуна, щата Баия, където най-често се развива действието в неговите книги.

Амаду започва да пише още в ранна възраст, като първият му роман, „O País do Carnaval“ излиза, когато е едва на 19 години. Темите му често се фокусират върху социалните неравенства, борбата на хората от по-ниските класи и културното богатство на Баия. Сред най-емблематичните му произведения са „Какао и кръв“ (1943), „Габриела, карамфил и канела“ (1958), „Тереза Батиста, уморена от битки“ (1972) и „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (1966).

Писателят често вплита в книгите си бразилската мултикултурност, фолклор и религиозни вярвания, като изобразява живота на обикновените хора с голяма човечност и хумор. Творчеството му е пропито с романтизъм и социална критика, като той никога не губи симпатията си към героите от народа. Освен автор, Амаду е и активен общественик, който се включва в Бразилската комунистическа партия, заради което е преследван и принуден да живее в изгнание близо десетилетие. През 1961 г., след завръщането му в страната, става член на Бразилската литературна академия.

Награждаван е многократно както в родината си, така и в чужбина. Книгите му са преведени на над 50 езика., а някои от тях са адаптирани за театър, кино и телевизия.