Дона Флор и нейните двама съпрузи

История за морал и любов

Никой не е изненадан, когато очарователният, но непостоянен Вадиньо Гимараес – комарджия, прочут с това, че никога не печели – умира по време на карнавала в Баия. Неговата вдовица Дона Флор се отдава на своята кулинарна школа и на общуването с приятелките си, които я насърчават да се омъжи отново. Красива, чувствена и разкъсвана между разума и желанието, младата жена живее с аромата на подправки, ритъма на самба и шепота на страстта. Скоро тя се увлича по добросърдечен фармацевт, който е всичко онова, което Вадиньо не е бил – почтен, стабилен и безупречно възпитан мъж. И в търсене на спокойствие и сигурност се съгласява да се омъжи за него.

Но скоро след сватбата нощите на Дона Флор се изпълват с трескави сънища – тя сънува любовните ласки на първия си съпруг, винаги настоятелен и страстен. Границата между реалност и фантазия започва да се размива. Вадиньо не е казал последната си дума… и любовта му отказва да остане в миналото. Но ще може ли Дона Флор да живее с двамата си съпрузи?

Чувствен, разказан с тънък хумор, романът на Жоржи Амаду е магическа история за вечния избор между плътското изкушение и морала, защото понякога щастието може да се яви под различни форми.

***

Жоржи Амаду (1912–2001) е един от най-известните бразилски писатели и значима фигура в латиноамериканската литература. Роден е в град Итабуна, щата Баия, където най-често се развива действието в неговите книги.

Амаду започва да пише още в ранна възраст, като първият му роман, „O Pa?s do Carnaval“ излиза, когато е едва на 19 години. Темите му често се фокусират върху социалните неравенства, борбата на хората от по-ниските класи и културното богатство на Баия. Сред най-емблематичните му произведения са „Какао и кръв“ (1943), „Габриела, карамфил и канела“ (1958), „Тереза Батиста, уморена от битки“ (1972) и „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (1966).

Писателят често вплита в книгите си бразилската мултикултурност, фолклор и религиозни вярвания, като изобразява живота на обикновените хора с голяма човечност и хумор. Творчеството му е пропито с романтизъм и социална критика, като той никога не губи симпатията си към героите от народа. Освен автор, Амаду е и активен общественик, който се включва в Бразилската комунистическа партия, заради което е преследван и принуден да живее в изгнание близо десетилетие. През 1961 г., след завръщането му в страната, става член на Бразилската литературна академия.

Награждаван е многократно както в родината си, така и в чужбина, като през 1994 г. получава Cam?es Prize – най-престижното отличие в португалската литература. Книгите му са преведени на над 50 езика, а някои от тях са адаптирани за театър, кино и телевизия.