Тереза Батиста, уморена от битки

На тринайсет години продадена от леля си на жесток и перверзен земевладелец, разцъфнала като жена под ласките на изтънчен фабрикант, познала камшика и розата, затвора, публичния дом, смъртоносния дъх на едрата шарка, девойката с медночервена кожа най-сетне намира романтичната и пламенна любов на крилете на волната птица капитан Жануарио Жереба. Битка подир битка води Тереза Батиста – за достойнство, за правда, за обич, за живот, за себе си и за други, онеправдани, беззащитни и низвергнати. Макар да оставят кървави дири в плътта и сърцето ѝ, до една ги печели, закриляна от божествата, които бдят над нея. Прозвищата ѝ са много – Тереза Скандалджийката, Тереза Сладък мед, Тереза Вариолата, и зад всяко стои изстрадан къс съдба, докато накрая, уморена от битки, отдава тяло и душа на исполина с мирис на сол и на море.

Реалност, фолклор, мит и вълшебство се преплитат по магичен начин в един от най-известните романи на изкусния разказвач Жоржи Амаду, преведен на десетки езици. Чрез историята на своята героиня писателят рисува звучна и ярка картина на бразилския североизток. Тя отеква с кръшния ритъм на самбата и свистенето на бича и кинжала, обагрена в цветовете на карнавала, на страстта и на смъртта. И оставя вкус на вечност, на извънвремие, на река и на море.

...Тереза Батиста прилича на народа и на никой друг. На бразилския народ, многострадален, но непобедим. Когато го мислят за умрял, той вземе, че се надигне от ковчега.