Пожелания

„Любов посей в лехата

и кротко чакай

сто малки любими

да узреят и да ги захапеш”

„Хлябът ти мек да

не свършва –

сутрин да дава

сила-

надежда –

вечер да дъха

днешно имане”

Севдалин Генов, “Пожелания”, С., 2008.

В тази книга не е отбелязано издателство –очевидно става дума за самиздат, което

впрочем не е лоша опция за поетични книги. А

иначе пожеланията са си истински пожелания:

в онзи особен и приповдигнат стил, с който ги

е творила безименната маса от пожелаващи

през вековете – впрочем тъкмо този стил е

характерен и за антиподите на пожеланията:

проклятията. В книгата на Севди няма нито

едно такова, има обаче едно обобщаващо

пожелание, валидно за всеки човек на словото:

“Амин, чул ни Господ с двете уши”.

Пожелаваме му го.

Из "Литературен вестник"