Стихове 2008

ДОБРАТА КНИГА

Четях една книга и стоях на игли

цял следобед във своята стая

с тази мисъл единствена: Да не се развали!

Добра да остане до края!

А бе толкоз добра като слово и стил,

и добра като мисъл човешка,

че накрай ако нещо... не, не бих й простил -

тя нямаше право на грешка.

И усещах я жива и за неин хатър

й отвръщах със нещо чудесно:

подир всяка глава ставах все по-добър,

което при мен не е лесно.

А възможно е даже - аз не бих бил против, -

щом добро и красиво едно са,

да съм ставал, над книгата, и донейде красив,

но не във това бе въпроса,

а той беше в това, че със всяка глава

тя ме лъхваше с радости нови...

или стари, загубени сред гмежта четива,

която днес младите трови,

и четях, и се радвах, че със своя летеж

мойта вяра в Човека издига...

И изобщо е щастие това, да четеш

добра - в двата смисъла - книга!