Река без брегове

Невени

Под стряхата на самотата

невени плахи посадих

и те поникнаха, когато

животът бе привидно тих.

Гърмяха сводове гранитни

през пролетта и есента

и дъждовете на тъгите

обляха пъпки и листа.

Снегът на злоби и омрази

невените ми не срази,

люля ги бурята напразно,

те не пророниха сълзи.

На славата неподчинени,

сродени с деликатността,

цъфтят си моите невени –

невените на песента.