Съдба на птица

СЪДБА НА ПТИЦА

Съдба на птица си избрах.

По-хубаво от туй едва ли

дедите мои са мечтали,

Живели в глухота и страх.

Сърцето ми тупти и пей ,

изгряло върху клонка млада;

и тази крехка серенада

зелената гора люлей.

Съдба на птица си избрах!

И ако някой ден чудесен

пресекне звънката ми песен

и се превърна в шепа прах;

ще бъде приказно тогаз –

звук от стиха ми да намери

сърцата ви и да трепери

на листите в самия глас.