Прошка неродена

ПРОШКА НЕРОДЕНА

Прости ни, чедо,

че залостихме вратата,

стъписани от твоето почукване.

Прости, че бащина целувка

с прощална радост се отрони

над твоето челце, едва захванало

да зрее

като седеф сред мидена утроба.

Прости за бялата

милувка-гилотина,

която твоя дъх

разсече

и още, чедо, неосъмнало –

на тъмна вечност

те обрече.

Прости, че с пръсти вкочанени

изпуснахме конеца

на детския балон - червено слънце

и той политна към небето

като въздишка

лек

и тъжен.

Усукан като пъпна връв

или опашка на комета

балонът вие се в мъгла

и с детски плач

в небето скита.

Конецът кървав го сподиря

като правнук любим

-прадядовата диря.

Прости ни, чедо,

обичта ни

необичана,

в темелите на бъдното

най-скъпото вградила.