Белязани мигове

Кентавър

Болят колената. Много път извървя,

но копитата питат за още.

И крещят сетивата изпаднали в страх

от несигурност в старите кости.

Ала в него ечи оня вътрешен зов

да се юрне срещу ширинето...

Остарелия кон е с предимство едно,

той не страда от болки в сърцето.

Той отлично разбира, че няма криле,

че кентавърът няма да литне.

Но бе чувал, че има летящи коне

и бе длъжен поне да опита.

Да се впусне отнесен от бесен галоп

накъдето миражи възкръсват.

Той ще спре своя бяг не с въже от коноп,

а когато... сърцето се пръсне.