Слалом между мълнии

КАКВО СИ ТИ?

Ще те попитам някой ден

дали си трън, дали си цвете.

Дали растеш - трева за мен,

в която да си развъртя конете.

Дали вихрулка си в степта,

дали си хладинка в пустиня.

Или си стомна на уста –

за мъж, за блага първескиня.

Дали не си авлига в ръж,

дали не си на книга - връвка.

Или си песничка на мъж,

поел в реката с еднодръвка.

Дали не те из сън вършах

през нощи, речени за друго.

Или си стиска пътна прах

в длан на пешак из тиха угар.

Дали не си сърна в летеж?

Невям измислих те в неведа?

Какво си ти? Навярно свещ,

която паля -и те гледам.