Други гласове, други стаи

„Други гласове, други стаи“ излиза на бял свят, когато Капоти е едва на 23 години, но това не му попречва да се превърне в критерий за художествена литература от средата на миналия век. В този полуавтобиографичен роман тринайсетгодишният Джоуел Нокс напуска Ню Орлиънс след смъртта на майка си и е изпратен да живее при баща си, който го е изоставил веднага след неговото раждане. Но когато момчето пристига в рушащата се къща в провинциална Алабама, от баща му няма и следа. Вместо това Джоуел е принуден да общува с намусената си мащеха, с ексцентричния си братовчед и с непокорната малка Айдабел, която не след дълго дава на принудения бързо да съзрее Джоуел обичта и одобрението, от които той така се нуждае.

Романът е подхранван от страха на младия Капоти от обкръжаващия го свят, но темите за дебнещите надежди и изгубената невинност са омекотени от неповторимо описаните дребни ежедневни радости и от цветистия език.

Ново заглавие на Капоти, което отново излиза благодарение на „Колибри”. Романът е в голяма степен автобиографичен и разказва за детството на едно момче, за загубите, които то претърпява, за трудната адаптация към новото и за търсенето на обичта и споделимостта.

Из “Литературен вестник”