Българската литература и началото на ХХІ век. 2004-2012

Този том е своеобразно хронологично продължение на две предишни книги от Пламен Дойнов – монографичният двутомник „Българската поезия в края на ХХ век” (2007) и литературнокритическият сборник „Литература в междувековието. Поглед към българската литература. 2000–2003“ (2004). Тази книга се стреми да очертае литературното поле в началото на новия век, да открои и дефинира различните тенденции във фикционалното и нефикционалното писане, да постави литературните творби и събития в по-динамичен социокултурен контекст. Така се получава колкото критическа хроника на литературата от началото на ХХІ век, толкова и проблемна картография на литературното поле, съществуващо в непрестанни напрежения с политиката и пазара, с историята и волята за новаторство. И ето, че едва започналото столетие се оказва някак разколебано в началото си, в режим на една нестабилна „нормализация“, в която кризата за нови идеи в литературата може да бъде овладяна единствено от едно по-търпеливо, по-честно литературноисторическо говорене и писане за случващото се в съвременността.