Домът на бездомния. Софийският храм "Света Троица" в едноименния квартал

„Темата за изграждането и съдбата на знаковата софийска църква „Света Троица“ е събрала в себе си енергиите на много драматични събития от българската история, определили пътя на столицата и държавата ни от създаването им до днес.

Извънредно ценни са сведенията от архивите за историята на храма, построен след войните с усилията на бежанците от всички краища на разсипаната и териториално ограбена от всички съседни държави Майка България. В този „бежански“ край на столицата ни, маркиран от булевардите с красноречивите имена „Опълченска“, „Константин Величков“, и „Възкресение“ са построени по същия начин още няколко църкви, образуващи нещо като софийска „Мала Света Гора“ за памет, почит и родолюбив урок на столичани: „Свети апостоли Петър и Павел“, „Св. ап. Андрей Първозвани“ и „Възкресение Христово“.

Тази книга не само обогатява знанията ни за духовно-културната история на София, за тежките изпитания, през които църквата ни трябваше да премине през бездуховния, зловещия половинвековен комунистически ад, но и връща убедеността ни, че когато духът е силен, винаги има и надежда.“

- проф. Кирил Топалов

***

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и др. Поезията ? е превеждана на хърватски, турски и английски език. Един от основателите на сайта „Открита литература“.