Еротика - Поезия

Иван Цанкар (1876-1918) -класик на словенската литература, поет, писател и драматург. Един от четиримата представители на модернизма в словенската поезия, заедно с Драготин Кете, Йосип Мурн и Отон Жупанчич. Дебютира със стихосбирката „Еротика" (1899), която е постигната от нерадостна съдба. Непосредствено след излизането й люблянският епископ Антон Бонавентура Йеглич изкупува по-голямата, все още неразпродадена част от тиража, и я изгаря публично в Любляна. Този акт предизвиква скандал и повишава интереса към книгата. През 1902 г. Цанкар основно преработва съдържанието и прави ново издание на „Еротика". След което пише главно проза и драми. Автор е на седем пиеси, от които в България е играна само една - „Кралят на Бетайново". От прозата му най-известни са повестите „Къщата на Мария помощница" и „Слугата Йерней и неговата правда".

В контекста на модернизма книгата и до днес се възприема като култова, предизвикателна, явление, осъществило сериозен пробив в строго консервативното мислене на едно общество, възпитано в пуритански, патриархален дух и насилствено наложена ограниченост в изявата на чувствата. Още със самото заглавие тя въвежда рецептивно очакване и напрежение за различна, необичайна, отхвърляна и осъждана дотогава естетика, стилизираща възбудата, сладострастието и открития емоционален любовен диалог.

Поезията на Иван Цанкар се превежда за първи път на български език.