Боговете сигурно са бесни

Боговете сигурно са бесни... Чии са тези богове? На инки, чирабаи, чиму, наска, туламаку... На олмеки, сапотеки, май, ацтеки, тотонаки... На сибонеи, таини, аварики, гуаими... На чернокожите от племената луба-лунда, матамбу, касанже и йоруба, отмъкнати за роби в Америка... На жълтоликите от Тибет, Синдзян, Шандун, Хънан, емигрирали през вековете, за да имат пет зърна ориз на този континент... Или на белите, завоювали с меч и огън „новите земи". А боговете им са станали и богове на индианци, черни, жълти, метиси и мулати. На кръвосмесицата от всички хора на земята, които им се кланят и чакат благословия или божие наказание, когато са сгрешили. С много грехове, натрупани с богосмешението и времето. А дали са толкова сурови боговете към грешните от този континент? И справедливи ли са те, когато ги наказват?

Ти, читателю, се преклони пред всемогъществото, търпението и яростта на тези богове. Вземи си шепа изсъхнала, червена пръст от земите на Теотиуакан, черен, скален къс отАндите приАконкагуа, брилянтени кристали от небето и морето на Карибите, жива, незагаснала жарава от вулкана Котопаксо. Загреби си топлина и радост, та ако щеш, и горест от сърцата и душите на хората от „ далечните земи ", и ще си мъдър и богат достатъчно. А към мен, пишещия тези редове, бъди добър и благосклонен.