Всичките наши тела

„Всичките наши тела” се нарича новата книга на Георги Господинов, която излиза в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека...

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от "Естествен роман", "Физика на тъгата", "Сляпата Вайша"...

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...” пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.” (Георги Господинов)

Ето още едно описание на кратката история според Господинов:

„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”