Поколение и поезия 1956-1989

Книгата изследва поколенията и наложения поколенчески модел в българската поезия в периода 1956-1989. Анализират се възходът и падението на „априлското поколение" - неговото конструиране и овластяване между 60-те и 80-те години; ключовата му роля в обслужването на култа към личността на Тодор Живков, увенчано от честването на 50-годишния юбилей на Любомир Левчев като държавен поет. Проследяват се усилията да се заяви ново поколение през 70-те и 80-те години - генеалогическите линии на „тихата лирика"; поколенческите идентификации, провокирани от поезията на Борис Христов; двете поколения на 80-те, с фокус върху фигурата на Георги Рупчев. Това е книга за лицата на надеждата в литературата, за тяхното сложно разпознаване в общност, понякога - за преждевременното им състаряване в битка за власт, а друг път - за отказа им от тази битка и за самосъздаване в самота. Литературноисторически разказ за генерационни победи и загуби, за поквара и обезличаване, но и за устояване и възвишеност.

***

Пламен Дойнов (1969) - поет, драматург и литературовед. Доцент в Нов български университет, доктор на науките. Автор на книги с поезия и на пиеси, на десет монографии и сборници с литературна критика и история, между които „Българската поезия в края на XX век" (в две части, 2007), „Алтернативният канон: Поетите" (2012), „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989" (2011), „Българската литература и началото на XXI век" (2013), „Литература, размразяване, разлом: 1962" (2015), „Литература на случаите: от „Тютюн" до „Хайка за вълци" (2017) и др. За поезията си е носител на наградите„Николай Кънчев"(2012; 2016) и„Иван Николов" (2004; 2012), за драматургията си - на„Аскеер"(2006) и „Иван Радоев"(2001), за критиката си - на„Христо Г. Данов"(2012),„Иван Радославов и Иван Мешеков"(2015),„Иван Динков" (2016). Директор на научната програма „Литературата на НРБ (1946-1990)" реализирана от департамент„Нова българистика" на НБУ.