Разкази • Пътеписи

Разказите и пътеписите в света на Вазовата проза

Ако произведенията на Иван Вазов съграждат цяла литературна вселена - запълвайки всички онези липсващи елементи, от които се нуждае художествената словесност на една национална култура, за да добие своя класичен вид, - то разказите му изпълват най-тъмната (или, абстрактно казано - най прозаичната и най-критичната) част на тази вселена. Така познатият Вазов патос, граничещ с наивен, на места популистки възторг, в този дял от творчеството му отстъпва на разочарование - понякога бурно, понякога горчиво примирено; на скепсис; на критика на обществото, при която обаче дори самият автор - въпреки желанието и упорития си исторически оптимизъм - не може да види излаз към по-добро.

Фактическото основание за този емоционален спад безспорно се крие преди всичко в сюжетната прицеленост на тази част от Вазовата проза. Разказите му имат за свой обект изклкочително следосбобожденската действителност. А тя в очите на Вазовото поколение се превръща в недвусмислено нарицателно за разочарование от националните дух и битие след големите възрожденски копнежи и великите освободителни пориви.

Елка Димитрова