Под игото

Романът на Иван Вазов "Под игото" - епопея за пробуждането на българския народ

Иван Вазов остава в националната ни културна памет като патриарха на българската литература и историческото му значение на литературен родоначалник е безспорно. При все че е органично свързан с възрожденската традиция, отреждаща на художествената словесност предимно възпитателни и общественически функции, Вазов пръв у нас въплъщава фигурата на професионалния писател, изявява самостойността на литераторското поприще. Той създава образци във всички литературни родове и жанрове. Негов е и първият български роман, съизмерим с европейските образци - "Под игото".

Времето, в което Ив. Вазов дебютира и се налага творчески, съвпада с периода около освобождението на България от турско робство и с първите десетилетия след това.

След освобожденската социална действителност може да бъде представена най-общо чрез следните промени: краха на възрожденските идеали; издребняването на нравите; забравата, в която много бързо потъват героите на нацията, изтласкани от безличното множество; отстъплението на героическите ценности под напора на меркантилни интереси, партизански борби или просто на еснафския бит.

Важното за самоосъзнаващия се национален дух обаче е, че упадъкът на патриархалните нрави и сривът на възрожденските ценности извикват силна реакция сред творците на българската култура от края на XIX - началото на XX Век. "Записки по българските Въстания" на Захари Стоянов, "В тъмница" на Константин Величков, "Миналото" на Стоян Заимов, "Епопея на забравените", "Немили-недраги", "Под игото" на Иван Вазов - това са все текстове, създавани с осъзнатата мисия да напомнят за високите нравствени стойности, за героичното извисяване на българите, за големите национални събития, потънали в забрава само броени години след Освобождението.

Елка Димитрова