Под игото

Първият български роман „Под игото“ се издава в книга у нас през 1894 г. Той веднага става един от емблематичните текстове в родната литература, чрез който и до днес мислим и оценяваме себе си като част от историческото битие на нацията ни. Иван Вазов създава панорамен образ на българското живеене „под иго“, като обръща особено внимание на Априлското въстание:

„Прочее, въодушевлението растеше и заливаше всичко. (...) Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния в Панагюрище, както тайните полиции следяха явните; младежите излазяха на военно обучение с пушки под команда на стотници и десетници; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци, а бабите месеха и печеха сухари; чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби; самите селски векили, бирниците, кметовете и други официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението.“