Спазми от отечеството

И отново си грабва елечето лятото,

и отново се стряска от първия дъжд –

като пиле - отритнато с химни от ятото

сред полето - заспало над спомен от ръж;

и отново стадата се спускат по стръмното,

озлобени и гладни като всички стада;

и отново довличат вълмата на тъмното

до нетрайния стих на дъжда; и в пороя –

пред мрачните селища - лятото

тихо слага за помен ръце и сърце.

Българите не вярват на бели лястовици.

Българите вярват на черни овце.