Настоящата монография представлява първа част от едно по-голямо изследване, посветено на лексикалната безеквивалентност като проблем на теорията и практиката на превода. Пълното съдържание на проучването беше представено и успешно защитено като дисертационен труд със заглавие „Лексикална безеквивалентност и лакуни като проблем на превода (върху материал от руски, гръцки и български език)" през 2015 г.

Въпросите, свързани с трудностите при превода на безеквивалентната лексика, продължават да са актуални и до днес. Несъвпаденията в лексикалния състав на различните езици, установявани при междуезикова съпоставка, и в частост проблемът за лексикалната безеквивалентност, са предмет на изследването в немалко научни трудове, както в областта на теорията на превода, така в областта на съпоставителната лингвистика и по-специално - на съпоставителната лексикология. Независимо от многобройните изследвания, обаче, се констатира липсата на единна и еднозначна терминология и критерии, които да спомогнат за възможно най-пълното изясняване на същността и спецификата на това езиково явление. Лексикалната безеквивалентност има относителен характер, т.е. тя е разпознаваема само при сравняване на две или повече лексикални системи, а констатираните несъответствия най-често се различават за всяка една конкретна двойка сравнявани езици. Установяването, анализът и систематизирането на причините, представляващи предпоставка за наличието на безеквивалентна по отношение на сравнявания език лексика, както и на факторите, на които се дължат „пропуските" при езиковата номинация, са от основно значение, за да може да се обясни съществуването на такава лексика в даден език при отсъствието ѝ в друг.

Актуалността на настоящото изследване се обуславя най-вече от необходимостта да се изложат, систематизират и обобщят теоретичните постановки, имащи отношение към лексикалната безеквивалентност, които описват и разкриват общите закономерности и специфики на явлението, да се прецизира терминологичният апарат във връзка с дефинирането и диференцирането на термините безеквивалентна лексика и лакуна, които в много случаи не се разграничават, както и да се определят единиците за съпоставка, необходими за възможно най-изчерпателното описание на лексикалната безеквивалентност. Подробното и детайлно изследване на начините за изразяване и предаване на безеквивалентната лексика в три, едновременно близки и в същото време достатъчно различни и със собствена специфика езика - български, гръцки и руски - дава възможност за изучаване на едно явление, съществуването на което е обусловено както от вътрешнолингвистични, така и от външни за езика фактори. Освен това, съпоставката и анализът на лексиката на трите сравнявани езика разкриват различията при отразяването на понятията, дават представа за възприемането и интерпретирането на фактите от реалната действителност от страна на всеки един от народите, чиито езици са обект на настоящото изследване. Това, на свой ред, допринася за разкриването и изясняването на една специфична част от езиковата картина на света, закодирана в българската, руската и гръцката безеквивалентна лексика, която би останала незабелязана дори от носителите на съответния език, ако не се разгледа в съпоставителен план.

Първата част от проучването включва именно теоретичната обосновка на изложените тези във връзка с разкриването и изясняване на същността на явлението лексикална безеквивалентност, както и изследване на причините, представляващи предпоставка за наличието на безеквивалентна лексика в даден език при сравняването му с друг и установяване на факторите, на които би могла се дължи липсата на съответствие. В тази връзка са дефинирани и основните понятия и термини, които служат за теоретична база на настоящото изследване. Изяснена е същността на термините безеквивалентна лексика и езикова лакуна, като е определено и мястото на безеквивалентната лексика в системата от типове междуезикови лексикално-семантични отношения. Аргументирано е използването на термина номинативна единица, която с оглед на поставените цели сме приели за изходна, или работна единица при изследването на лексикалната безеквивалентност, установявана при междуезиковата съпоставка. Систематизирани са начините и видовете номинация и е предложена класификация на типовете номинативни единици на базата на два основни признака, а именно - външната им форма и според изразяваното от тях съдържание

Прецизирането на понятийния и терминологичен апарат представлява важно и необходимо условие за систематизацията на начините за пълноценно предаване при превод на съдържанието на дадена номинативна единица, липсваща в един или в два от сравняваните езици.

Втората част от проучването, която не е включена в настоящата монография, съдържа ексцерпиран от художествени произведения илюстративен езиков материал, с който са подкрепени тезите, формулирани в първата част. Представена е и класификация, за изготвянето на която е използван функционално-тематичен критерий, служещ за база за систематизирането на начините за предаване на гръцката безеквивалентна лексика на български и руски език във връзка с факторите, обуславящи нейната безеквивалентност, и е нтрзвен анализ на използваните при превода съответствия.

Практическата приложимост на направения анализ на причините и факторите, на които се дължи лексикалната безеквивалентност, от една страна, е свързана с решаването на конкретни проблеми при превод от един език на друг, а от друга - резултатите от изследването биха могли да послужат и за целите на преподаването на чужд език, тъй като изразяването на безеквивалентната лексика при съпоставка, както и нейното предаване при превод, много често поражда редица трудности. Направените заключения биха могли да бъдат успешно използвани също така и във връзка конкретно с обучението по теория и практика на превода и съпоставителна лингвистика, както и за целите на лексикографията.