Докосване

Ръцете ти измислени докосвам

и вземам късче топлина,

свещица с нея тук запалвам после,

за да сгрея свойта самота.

В тоз дом със стаи хладни

и през пламъка на гаснещата свещ

към теб душа протягам жадно

да я стопли споменът горещ.

И мигове се мяркат по стените,

заченати със толкоз страст,

а днес така се точат дните,

вдълбали бездна между нас.

Със спомени аз огъня подклаждам

и страници прелиствам до зори

и пак ме мъчат глад и жажда,

избиращи от миналите дни.

Любовният ми сън се връща,

изписан на душебния екран,

във който устните ти пак са същите

и дланите ти тръпнещи под мойта длан.

Пожар бушуващ в таз камина,

тела изгарящи без свян -

редят се минали картини

във ъгъла от спомени огрян.

И символи, които се взривяват

на реалността в широкото легло.

Любовта ми пламва като лава

и угасва във ръцете ти. Защо?

- из книгата