Поредица Златна колекция ХХ век, книга 10: Източен вятър, западен вятър

Десета книга от поредицата "Златна колекция на ХХ век" представя в превод на български дебютния роман на американската писателка и носителка на награда "Пулицър" Пърл Бък - „Източен вятър, западен вятър”

Романът „Източен вятър, западен вятър” е ценен, защото в него се разказва увлекателно за сблъсъка и съжителството между различните култури. В тази книга за любовта и семейството се преплитат две линии - отношенията между съпрузи от различни култури и техните връзки с родителите на главната героиня. Отначало издателите не са искали да публикуват романа - те не вярвали, че животът в Китай ще е интересен на американските читатели. Но книгата е привлекателна, важна е за читателите и поради тези причини за кратко време я издават много пъти. В романа се разказва за красивата млада китайка Куей-Лан - за нейния брак и отношенията ѝ със семейството на брат ѝ и с родителите ѝ. Куей-Лан, възпитана в лоното на традиционната китайска култура, живее във време, когато западното влияние в Китай се засилва. Нейният съпруг е лекар и е със западно образование. Основните причини за проблемите в брака се коренят в различните културни модели на младата двойка. Подобни проблеми причиняват и сблъсъка между семейството на по-големия й брат и неговите родители. Брат ѝ, който е живял в САЩ, се връща оттам женен за американка. Той не се съобразява с факта, че родителите са му избрали китайско момиче за съпруга. Те не приемат чужденката и му дават пари, за да я изпрати обратно в Америка. Той не се съгласява, напуска къщата на родителите си и заживява щастливо с жена си, макар и беден. Книгата доказва, че ако сме толерантни и емпатични, можем да открием и възприемем най-доброто от другите култури и да живеем щастливо.

***

Писателката Пърл Бък е американка. Родена е на 26 юни 1892 г. в Хилебъроу (щата Вирджиния). Баща ѝ е бил затворен и суров човек, който дълги години превеждал Библията от гръцки на китайски език. Майка ѝ е била добре образована и културна жена. Няколко месеца след раждането родителите ѝ - протестантски мисионери, се връщат в Китай. В резултат момичето научило китайски, преди да проговори на английски. До деветата си година не се чувствала чужденка в Китай. Бъдещата писателка учи в Шанхай, а след това - в Корнуелския и Йейлския университет. През 1917 г. се омъжва. Първият ѝ публикуван роман е „Източен вятър, западен вятър” (1930 г.). Следващата година издава книгата „Земя” (1931 г.), за която получава наградата „Пулицър". През 1938 г. за творчеството ѝ ѝ присъждат Нобелова премия за литература. Тя е първата американска авторка, спечелила тази световна награда. Дават ѝ я за многостранното епическо описание на китайските селяни и за биографичните ѝ шедьоври. Писателката осиновява девет деца от различни националности. Освен това организира и фонд, целта на който е да помага на деца от Азия. Там тя инвестира много пари, които са използвани за различни благотворителни и образователни цели. Сега организациите й помагат на повече от 100 000 деца. Пърл Бък е и автор на детски романи - „В един прекрасен ден” (1950 г.), „Рождественско привидение” (1966 г.) и др. Превела е и класическия китайски роман „Всички хора са братя” (1933 г.). През 1951 г. е избрана за член на Американската академия за изкуства и словесност. Умира на 6 март 1973 г.

***

След като свърши, тя уши цял куп чуждоземни дрешки, каквито не бях виждала досега. Толкова прости и изящни! Учуди ме въздушнолекият плат. Мънички ръкавки бяха прикрепени към една дълга рокличка, подобна на поличка с дантели, по-тънки от бродираните. А платът, макар и не копринен, беше лек като пара. Запитах я:

- Кога ще го обличате така?

Тя се усмихна и бързо ме потупа по бузата. Колко е мила и сладка сега, когато е радостна!

- Шест дни от седмицата той ще бъде дете на баща си, но на седмия ще го обличам в лен и дантели и ще бъде американец!

После изведнъж стана важна.

- Отначало мислех, че ще мога да го направя истински китаец, но сега виждам, че ще трябва да му дам и нещо малко от Америка, защото ще бъде и мой. Той ще принадлежи на двата края на света, сестричке - на вас и на мен едновременно.

Отново ѝ се усмихнах. Сега разбирам как е могла да спечели сърцето на брат ми и така здраво да го държи!