Поредица Златна колекция ХХ век, книга 35: Амстердам
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Труд, 24 часа
- Преводач
- Веселин Иванчев
- Народност
- английска
- Година
- 2005
- Издание
- първо издание
- Корици
- твърди корици
- Страници
- 194
- ISBN
- 9788498194050
За книгата
Тридесет и пета книга от поредицата "Златна колекция на ХХ век" представя романа „Амстердам” на писателя Иън Макюън
Иън Макюън е един от най-известните английски писатели. За романа си „Амстердам” през 1998 г. е награден с престижната премия „Букър”.
Началото на тази творба ни грабва веднага. На погребението на светска лъвица се срещат бившите ѝ любовници. Единият е композитор, а другият - главен редактор на известен вестник. Те са потресени от болестта на жената - множествена склероза, която е съсипала иначе очарователната жена.
Затова сключват договор. Той гласи, че ако единият от тях закъса и започне да умира бавно и грозно като бившата им любовница, то другият ще му помогне да си отиде от този свят. Оттам е и заглавието на романа - „Амстердам”. Причината е, че този град е едно от най-толерантните места на света. Там можем да си купим легално леки наркотици и да си поръчаме и доброволна смърт (евтаназия). Тя, както и някои от наркотиците, е също под защитата на холандските закони. Но по-нататък играта загрубява - журналистът публикува компрометиращи снимки и действието се драматизира. В романа с много интелектуализъм са преплетени различни теми - войната с компроматите, расизмът, свободата на нравите и на творчеството, интелектуалният труд, бохемският лайфстайл и т.н.
Към това трябва да прибавим и изискания стил, лаконизма на изказа - все неща, които правят романа много четивен. Затова книгата се радва на успех и сред интелектуалците, и сред домакините. Не случайно литературните критици се отзовават ласкаво за книгата - тя е прекрасно нещо в малка опаковка, че е написана красиво и философски; че е най-забавната му творба; че ни показва крехкостта на живота с неговия потенциал за радост, но и за предателство.
***
Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдършот, Англия. Детството му преминава в Далечния изток, Северна Африка и Германия, където баща му служи като офицер. Иън записва университета в Съсекс и го завършва с бакалавърска степен по английска литература. След това посещава писателски курсове в университета в Източна Англия. През 1976 г. първият му сборник с разкази печели наградата „Съмърсет Моъм”. Следващият му сборник „Между листовете” е публикуван през 1978 г. Разказите в тази книга са посветени на детството, сексуалността и проблеми със семейния живот. Първата му книга е „Циментовата градина” (1978 г.). В нея се разказва за 4 деца, които живеят изолирано след смъртта на родителите им. За да избегнат попечителството и социалните грижи, те погребват майка си в цимент в мазето. След това се опитват да водят нормален живот, доколкото е възможно. В следващите си творби разказва за разрушаващите последствия от загубата на дете; за най-известните събития в модерната европейска история - от нацистките концентрационни лагери, през следвоенна Франция до падането на Берлинската стена. Макюън пише и телевизионни и филмови сценарии, либрето за оратория и една детска книга. Адаптира за киното и някои от творбите си - „Първа любов”, „Циментовата градина” и други.
***
Полетът закъсня с два часа на летище „Шифол". Клив взе метрото до центъра и оттам потегли пеила към хотела си в меката, сива следобедна светлина. Докато пресичаше моста, си припомни колко спокоен и цивилизован град е Амстердам. Той пое по дългия обиколен път на запад, за да се разходи по Бруверсграат. В крайна сметка куфарът му бе съвсем лек.
Такава утеха бе да виждаш как през средата на улицата минава вода. Толкова толерантно, либерално, някак зряло място — красивите тухлени магазинчета с гравирано дърво преливаха в изискани апартаменти, скромните мостове ала Ван Гог, ненатрапчивият уличен инвентар, интелигентните непретенциозни холандци с техните колела и уравновесените им дечица отзад. Дори продавачите изглеждаха като професори, а уличните чистачи като джаз музиканти. Никога не е имало по-рационално уреден град. Докато вървеше, той мислеше за Върнън и симфонията. Беше ли творбата му съсипана, или просто с някои дефекти? Не толкова дефекти може би, а по-скоро дребни недостатъци, при това такива, каквито само той би могъл да види. Фатално лишена от най-грандиозната си част. Премиерата го плашеше.