Джайнистката философска традиция и въпросът за плурализма

Въпросът за плурализма навлиза – и до голяма степен доминира – в дебатите на почти всички философски дисциплини през последните две десетилетия. Джайнизмът е най-продължителната традиция на философския плурализъм в глобалната история на философията – тя съществува без прекъсвания повече от 2500 години. Настоящото изследване цели да предложи първата рационална реконструкция на диахронното и синхронното структуриране и развитие на джайнистката форма на плурализъм от зараждането ? с Умасвати до началото на ХХ в., както и критически да дискутира аргументите на традицията. Това дава уникалната възможност да се погледне към основанията и еволюцията на философския плурализъм.

***

Съдържание

ПРЕДИСЛОВИE

УВОД. ВЪПРОСЪТ ЗА ПЛУРАЛИЗМА В ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ

1. Актуалност и значимост на въпроса в контекста на тенденциите за артикулиране на метафизически плурализъм в съвременната философия

2. Състояние на изследванията върху проблема. Структура и методология на историко-философското изследване

2.1. Onomasticon. Раждането на изучаването на джайнизма като академична дисциплина

2.2. Основни тенденции на интерпретация в съвременните изследвания

2.3. Ситуиране на настоящото изследване. Методологическа рамка

ПЪРВА ЧАСТ. КОНФИГУРИРАНЕ НА ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ В ИСТОРИКО-ФИЛОСОФСКИЯ КОНТЕКСТ НА ЕПОХАТА НА ГУПТА

ПЪРВА ГЛАВА. TATTVARTHADHIGAMASUTRA – РАЖДАНЕТО НА МЕТАФИЗИЧЕСКИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ

1. Структура и граници на познанието според първа глава на ТА

2. Nayavada. Гледищата като частично познание за реалното

3. Концептуализация на когнитивните процеси според втора глава на ТА

4. Реалността на външния свят като необходима предпоставка на познанието според пета глава на ТА

ВТОРА ГЛАВА. ПЪРВОНАЧАЛНИ ФИЛОСОФСКИ КОМЕНТАРИ ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО ЗА СУБСТАНЦИЯ СЛЕД УМАСВАТИ

1. Модално конфигуриране на промяната при Кундакунда

2. Пуджяпада и първата концептуална артикулация на anekantavada

ВТОРА ЧАСТ. АРТИКУЛАЦИЯ НА МЕТАФИЗИЧЕСКИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ В ДЖАЙНИЗМА

ТРЕТА ГЛАВА. ЕДНО ИЛИ МНОГО? ДИСПУТЪТ ЗА РЕАЛНОСТТА МЕЖДУ БУДИЗМА И ДЖАЙНИЗМА

1. Дхармакирти и apohavada

2. Ранносредновековна постановка на проблема за saptabhang при Самантабхадра

3. Eva, обхватът на syat и проблемът за реконструкцията на седемделното предициране

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. ЧАСТИЧНИ ИСТИНИ И РЕЛАЦИОННА РЕАЛНОСТ – ЛОГИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА АКАЛАНКА

1. Основни предпоставки на епистемологическия проект на Акаланка

2. Syadvada – условно предициране и модална структура на истинността

3. Универсалното като модалност. Реализъм и иманентизъм у Акаланка

ПЕТА ГЛАВА. ПРАБХАЧАНДРА – TARKA, VYAPTI И СТРУКТУРАТА НА ИНДУКЦИЯТА

ШЕСТА ГЛАВА. СЕМАНТИКА НА МНОГОСТРАННОСТТА. ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ГЛЕДИЩЕ И СЕДЕМДЕЛНОСТ В ПЕРСПЕКТИВАТА НА ARTHA-NAYA И SABDA-NAYA У ВАДИДЕВА СУРИ

ТРЕТА ЧАСТ. ДЖАЙНИЗМЪТ МЕЖДУ РАННАТА МОДЕРНОСТ И ГАНДИ. ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПЛУРАЛИЗМА

СЕДМА ГЛАВА. ДЖАЙНИЗМЪТ В РАННОМОДЕРЕН КОНТЕКСТ

1. Метафизика на отсъствието – философските основания на navina-nyaya при Рагхунатха Широмани

2. Яшовиджая Гани. Madhyasthata между релативизма и абсолютизма

ОСМА ГЛАВА. ОТ ANEKANTAVADA КЪМ SATYAGRAHA. ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ ПО ВРЕМЕТО НА БРИТАНСКИЯ РАДЖ

1. Шримад Раджчандра и въпросът за вътрешното удостоверяване на истината

2. Екземплярност и нормативност. Ганди и основанията на действеността

2.1. Satya – въпросът за истината отвъд пропозиционалното й определение

2.2. Satyagraha – от познание към практика

2.3. От субект към satyagrahi

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

***

Алекс Костова е доктор по съвременна философия, главен асистент по източна философия в катедра „История на философията“ към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографията „Истина и екзистенция. Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката“. Има академичен престой в Торино (2017), Лече (2018) и Виена (2019).