Поезията на Андрей Германов като отдалечаване и завръщане

Андрей Германов е поет и преводач, роден на 17.06.1932 г. в с. Яворово, Варненско. Учи в гимназията в Дългопол, където после за кратко преподава след завършването на руска филология в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам. гл. редактор на сп. „Съвременник"и гл. редактор на сп. „Пламък", а през последните си години живее в Боженци и е главен редактор на габровския алманах „Зорница“. Сред най-популярните му книги са „Работнически влак“, „Родов герб“, „Равноденствие“, „Да ме запомниш“, „Преображения“, „Като въздишка“, „Мост“, „Четиристишия“, „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми“ (съвм. с Ив. Николов), „Нови четиристишия", „Самоубийствено живеем“, „Шаячни момчета. Спомени“. Отива си на 15 май 1981 г., след един живот „като въздишка кратък“.

***

„Монографията на Марта Радева откроява две ключови понятия в лириката на Андрей Германоб -отдалечаването и завръщането. Отдалечаването като бягство от онова, което накърнява моралната цялост на личността, а завръщането е стремеж към себе си, към изконното, към святото и неподменимо-то. Книгата не само би помогнала за преоткриването на творчеството на Андрей Германов от днешната читателска аудитория, но може да послужи като ориентир за съвременните автори, които търсят устойчиви образци.“

- Светлана Стойчева