Докато Бог не покаже лицето Си

„Ако не звучеше доста нелепо, щях да почна оттам, че очите ми четат различно. Както и ръцете ми не пишат еднакво. Ето защо писаните в продължение на десет години есета следва да се четат отляво надясно и отдясно наляво. Не поради употребата на две различни азбуки, а заради двете съвсем различни естетики, които моите есета си поискаха. Всяка случка се пишеше сама, със странна смесица от забавни зли необяснени моменти, с присъстващата в живота ми трагикомичност и отказ да се взема крайно сериозно. Всяко размиш ление пък настояваше за повече директност, простота и липса на умисъл, какъвто задължително влагаме в измислянето.

Оказа се, че не мога и не искам да измислям за смъртта, не ми се ще да белетризирам подлостта, лъжата, клеветите. Смъртта не е зависима от нас, а подлостите пък не зависят от Господа. Сигурно затуй не им виждам интерпретацията, а последиците: трудно е да убедя сама себе си, че всички те накуп не са ме прогаряли като напалм (хем банално, хем вярно) и че са се отмивали с вечерния душ за деня.

Ето така написах две книги за един и същи живот. Очевидно съм ги живяла два. Не говоря за двойственост, нея лесно бих диагностицирала, а за реалния и измислен живот, който пишещият човек си сглобява от тази и от другата страна на листа, преди и след буквите. Говоря за текст-партитура, писан за лява и дясна ръка, сонатно изражение на мисълта, присъща на личности, които са се чувствали доживотно обвързани със звуците и тоновете, вместо с буквите, чрез които на практика се е наложило да се изразяват.“

- от авторката, из предговора

***

Магда Карабелова е изследвовател в сферата на сравнителното литературознание, работи в Института за литература в БАН. Преподава история на полската литература. Занимава се с интердисциплинарни изследвания, автор и реализатор на международни славистични проекти: “Одисей пътува към дома“ /Завръщане на славянските емигрантски творци в родината /1994-1999/; „От модернизъм към постмодернизъм: българо-полски литературни и културологични прочити в края на XX век“ /2000-2002г./; Автор е на многобройни студии и статии в областта на полонистиката, сравнителното славянско литературознание и социология на литературата. Нейни публикации са отпечатани в научни и литературни издания в Полша, Германия, Англия, Холандия, Швеция, САЩ, Австрия. Чела е лекции в Ягелонския университет /Краков/ и университета Аейден, Холандия. Автор е на четири приключенски книги за деца: „Рецепта за пакости“, изд. Отечество, и на руски език; "Hello Galaxie", Les Editions Rousseau, 1991, Geneve /бълг. заглавие „ Синьо око в Галактиката“/, „Жабоци в синьо настроение“ и „Пътешествие до Обратно море“. Последните два романа са в ръкопис. Споменните есета „Докато Бог не покаже лицето Си“ са опит да разкаже за учителите и приятелите си, за важните срещи и случки в своя живот. Подготвя том с българистични и полонистични литературни изследвания.

Сред по-новите й заглавия са „Романът-Мутафчиева: Дебат за играча в историята“ (2006), „Българската анкета по Полския въпрос (1915-1916)“ (2011) и „Българската мисия на Тадеуш Ст. Грабовски - пратеник на възкръсваща Полша“ (2011).