Настоящият труд е замислен отдавна като отговор на нужди както на практиката, така и на обучението. Той доби настоящия си вид, след като станаха известни данните от статитическото преброяване на населението и жилищата в HP България, извършено през декември 1985 г. Още от сигналните публикации се видя, че зад общите не особено благоприятни данни за населението на тогавашните окръзи и селищни системи се очертава широк диапазон, зад който за повечето от тях статистическите данни са още по-неблагоприятни.

След като се направиха по-обстойно проучвания, главно от съветски източници, се установи, че цялостната проблематика в тази област формира нова, самостоятелна дисциплина с наименование „Геодемография“. По-подробните съображения са изложени във въведението.

Междувременно демографските статистически данни от преброяването през 1985 г., въпреки обстойните и много ценни допълнителни анализи, издавани от Централното статистическо управление, не предизвикаха адекватен обществен отзив. До това заключение се стигна и след като бяха извлечени и в няколко насоки сравнени основните демографски данни в териториален разрез в края на юни 1987 година.

Настоящата книга е предназначена за обучение в сферата на следдипломната квалификация на Факултета по журналистика към Софийски университет "Св. Климент Охридски", но предметът и обхватът на разглежданата тематика представляват интерес и извън сферата на това обучение.

***

Съдържание

Предговор

Геодемографията, нова дисциплина

Литература

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. ГЕОДЕМОГРАФСКИ КОНЦЕПЦИИ И ХИПОТЕЗИ

1.Раси, произход на човека и расообразуване

2.Докапиталистически демографски концепции и хипотези

3.Теорията на Малтус

4.Демографски и социален детерминизъм

5.Демографски оптимум

6.Изхранване на населението