Тристахилядна София и аз между двете войни

„ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ,

Книгата, която си разтворил, не е история на отшумялата тристахилядна София между края иа Първата и Втората световна война. Или още по-точно — на дните от моето раждане до двадесет и шестте ми години.

Извън казаното дотук трябва веднага да те предупредя — тя не е и мой дневник от същото време, макар че аз присъствам навсякъде по нейните страници.

При това положение знам, че ще ме попиташ: „И какво представлява тогава книгата ти всъщност?“

Въпросът е уместен. Затова ти отговарям почтено — нищо повече от едно пъстроцветно ехо в моето остаряло сърце от преживяното през младините ми. Сред туй неизбледняващо ехо непрестанно звучат гласовете на десетки изчезнали хора. Не заглъхват някогашните софийски песни. Носталгичните мелодии на панаирджийските латерни. И звънът на отдавна претопените на желязо белгийски трамвайчета от началото на века. Чуват се виковете на превърнали се в сенки амбулантни търговци и ритмичният тропот на конски подкови и железни шини от каруци по гранитния паваж на стара София. ПОСВЕЩАВАМ това незаглъхващо ехо от безброй изчезнали съзвучия в памет на онези добри хора от моите млади дни, сред които израснах. И възмъжах по улиците на своя роден град. Всъщност, да ти призная — то е може би и най-малкото, което мога да сторя за тях. За да не ги забравим съвсем...“

- от автора, из предговора

***

Антикварна книга в един екземпляр.