Господарят и робът: Лукач, Бахтин и идеите на тяхното време

„Основана на огромна изследователска работа и внимателно проучване на архиви, срещата на Бахтин и Лукач в труда на Тиханов предлага забележителен диалогичен прочит на основните концепции на двамата мислители и на драматичния им исторически контекст, като хвърля светлина върху принципно дискусионната канава, в която се зараждат всички нови идеи. Книгата на Тиханов излиза на български с четвърт век закъснение и запълва липсата на един дебат, който беше като че ли готов да се случи, но така и не се състоя на родна почва.“

- Миглена Николчина

„Езикът днес все повече се разпада на данни. Ако за Михаил Бахтин словото е среща и диалог, то в епохата на големите езикови модели живеем в свят, в който всичко, дори езикът, може да бъде изчислено в количествени термини. В логиката на Дъорд Лукач това означава, че светът постепенно се лишава от своята въплътеност и започва да се явява като абстрактна мрежа от зависимости и вероятности. И ние действително виждаме как реалността частично се разпада пред очите ни. Книгата на Галин Тиханов е още по-необходима и проницателна днес именно защото връща историческата, философската и човешка плътност на живота.“

- Мария Калинова

„Образцовото - и бързо станало класическо - изследване на Галин Тиханов върху мисълта на Дъорд Лукач и Михаил Бахтин показва с впечатляваща дълбочина и убедителност как теоретичното мислене има своя контекст и как контекстите търсят своето теоретично осмисляне. Сложната генеалогия на идеите, която проследява, позволява на книгата да хвърли изненадваща светлина върху понятия като роман, жанр, форма, реализъм и много други, които се приемат като саморазбираеми. Книгата отваря различна перспектива не само към положението от началото и средата на XX в., но и към днешния ден и собствената ни ситуация.“

- Дарин Тенев

***

проф. Галин Тиханов е титуляр на Катедрата по литературознание в Университета „Куин Мери“ в Лондон. Бил е гост-професор в университети в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. Автор е на седем книги, като на български до този момент са публикувани Тълкувания: Текстове върху българската литература след Възраждането (1994), Жанровото съзнание на кръга „Мисъл“: към културната биография на българския модернизъм (1998) и Световна литература -Космополитизъм - Изгнание (2022). Избран е за член на Британската академия (2021) и Academia Еигораеа (2012) и е в академичните съвети на Харвардския институт за световна литература и на Института за чуждестранни литератури в Пекин. Изследователската му работа през последните години е посветена на световната литература, космополитизма и изгнанието.