Предлаганата книга всъщност представлява първият български речник на символите.

Книгата / „пътеводител“ е построена така, че читателят да се подготвя за съответния тип символи чрез кратко историческо и семиотично въведение, да ползва текста за символната категория, която му е нужна в момента, и да й намери мястото в съответната таблица.

Обширно и познавателно е въведението в културната история на Древния свят: Месопотамия, Египет, Анатолия, Тракия. То би било изключително полезно за студентите и практикуващите експерти, а освен това отваря вратите към културната среда, в която се раждат символите. Особен интерес ще събуди описанието на културния живот в Александрия при Птолемеите, свързан е „експертното“ присъствие на Худика, която открива и събира, илюстрира и реставрира, сравнява и тълкува, описва и търси „скрития смисъл“.

„Орфическата космогония“ органично се вписва в живописната история на елинистическата култура. В основата на тази глава лежи теорията на А. Фол за „тракийския орфизъм“. Тя е необходима, за да се разбере мястото на всеки символ в различна среда.

След всеки раздел има таблица на символите, която ги обобщава и класифицира по смислови категории. „Този подход позволява символите да бъдат разглеждани като елементи на цялостна образователна и възпитателна система, в която образът, митът и понятието функционират като носители на универсални идеи - живот, ред, мяра, време, пространство и енергия“.

Формите на символите са най-важният визуален елемент във всяка символизация. Тук са разгледани сто символа е намерението да се разкрие тяхната фиксирана символика. Те са взети от различни култури и са класифицирани според: природни форми, геометрични форми, митологични и сакрал-ни форми, космологични форми. „Това са първоелементите на духовното виждане“. Като признават универсалността на символните форми, авторите търсят и специфични тълкувания в различните култури. Затова във всеки параграф започват с универсалните значения и ги задълбочават със смисли-те в отделни култури.

Фигурите като символи са свещени предмети, които се повтарят във всяко поколение. Това е една от причините за дългото съхраняване на иконог-рафски мотив в традиционното изкуство. „За да е натоварен с религиозна сила, той ще бъде осветен чрез подходящ ритуал.“ Посочена е ролята на символната фигура като полисемантичен знак в древната култура. А тя е голяма, защото персонализира отвлечени понятия - богове, герои, прародители. Тази глава е интересна и с обстоятелството, че фигурата често участва в митологични или епични сюжети, които визуализират вербални наративи.

„Експертната таблица към раздел „фигура“ има за цел да представи в концентриран и функционален вид основните аналитични параметри, чрез които фигуралният образ може да бъде изследван като носител на символен и културен смисъл.“ „Разглежданите символи действат като универсален език“, който се актуализира в различни миторитуални ситуации. Именно поради това много от тези символи се заимстват.

Цветовата символика има за свой извор пъстротата на природата. В нея са важни сравненията на природни обекти с човешки постъпки. Чистотата на цвета е също от голямо значение, защото предава идеята за дефинираност. Докато пъстротата, смесването на различни цветове е израз на хаос. Чрез цвета се символизират не само природни състояния и времена, но и принадлежността на даден човек към определена социална група: например черният цвят определя ниско място в обществената йерархия, червеният е за групата на воините, които проливат кръв, белият кодира сакралната сфера, която особено държи на чистотата, сивият, като смесен, обозначава социална неопределеност, жълтият обикновено се превежда като златен и става цвят на царя. В Александровската гробница четиримата конни ловци яздят коне в тези цветове, което е социална индексация. Преследваните глигани са огромни и черни, за да се подчертае колко опасни са те за живота. Цветовете се свързват и с различните части на Космоса: бялото / синьото с небето, черното / кафявото със земята, зеленото с растителността, а червеното е цвят на живота. Но въпреки универсалността на процеса на символизация чрез цвета, локалните или хронологическите семантични варианти могат да се различават съществено. Както при всеки символ.

Кодът на цветовете преминава през цветовите възможности на различните минерали и метали за символизиране, но е и средство за живописно обозначаване. Тази глава има силно изразен практически смисъл за експертите на терен, защото позволява намесата на обективния технологичен анализ в експертизата на културния паметник. А този аспект в научната експертиза е особено важен.

Откриването на символиката на числата е важен момент в човешката история, защото чрез числото светът от конкретно материален се превръща в абстрактен. „Необятното, неизброимото, неопределеното“ става изчислимо и измеримо. Кулминация на този процес е митологичната философия на Пи-тагор, основана върху числата като космогонични същности и знаци на движещата сила. От думата като средство за сътворяване на света се преминава към числото. Вече не назоваването, а изброяването / измерването става принцип и на космогонията. и на поезията. Количественият фактор се превръща и в естетическа, и в космологична мярка за ценност. А това предполага митологично осмисляне на всяко число (напр. в астрологията, предсказанията и гаданията). Тълкуването на символната същност на числата превръща „изчислените“ неща в качества.

Тъй като поетическото изкуство, като музиката, е основано на математически техники, то използва числата като градивен и структуриращ материал - напр. колко стъпки има, колко е дълъг стихът, колко строфи има в поемата, колко песни и т.н. Числото, изброяването, пресмятането са структурни принципи на епическата поезия. Поезията е числова в дълбинната си структура, защото се гради чрез метриката. Езикът на поезията се отличава от всекидневната реч именно благодарение на метричната си организация.

„Пътеводител на символите в културната експертиза“ е умна и полезна книга. Тя ще облекчи процеса на образованието в магистърската програма. Но тя със сигурност ще бъде търсена и от практикуващи експерти и любознателни читатели, тъй като проблемът за символа е сред най-интересните не само в историческите ни предели - и ние живеем в напълно символен, знаков свят, който често не съвпада е реалността. Като започнем от мистерията, преминем през религията и завършим е политиката.

- проф. Иван Маразов, д.изк.н., из предговора