Малка културна история на цветята

Някъде по света винаги трябва да са съществували градини. там, където се развива една култура, човекът се старае да подреди диворастящото. Щом като човек задоволи нуждите си, уталожи глада си, прикрие голотата си и построи над главата си покрив, който го прикрива по-добре, отколкото пещерата и землянката, той започва да мисли с любов за най-излишното на земята, за цветята, от които не получава нито храна, нито облекло; той започва да се грижи за тях и да ги полива.

Да седиш в една градина, е блян - блянът за отмора на духа и тялото, след като си привършил дневната работа, седмичната работа и делото на живота.

Преиздаването на „Малка културна история на цветята“ отбелязва 130-годишнината от рождението на преводача на книгата Йозеф Клайн. През 2022 г. неговата дъщеря Екатерина Клайн дарява на Нов български университет част от архива му. Сред постъпилите за съхранение архивни материали има писма, разменени между авторката на „Малка културна история на цветята“ Габриеле Тергит и Й. Клайн, както и негови работни бележки върху превода. Някои от тези документи могат да бъдат видени в приложението тук.

Предвид неголямата времева отдалеченост от първото издание – излязло през 1967 г., в настоящото са направени минимални промени, що се отнася до правописа и пунктуацията. Глаголните форми на „-ува“, напр. „присъствувам“, „чувствувам“ и др., са предадени като „присъствам“, „чувствам“. Някои чужди лични и географски имена са представени в съвременното им звучене съгласно изискванията за транскрипция от съответните езици: Елисавета – Елизабет, Людовик – Луи, Карл – Шарл, Нови Орлеан – Ню Орлиънс и др. Първото име на преводача е изписано като „Йозеф“, а не във формата „Йосиф“, използвана в изданието от 1967 г. В редки случаи, за да се избегне известна неяснота при четенето на текста, изрази и термини, предполагащи разнопосочно разбиране, са заменени с такива, които биха улеснили възприемането на съдържанието най-вече от по-младите читатели. Там, където е било необходимо, са вмъкнати самостоятелни пояснителни бележки, а на места в съществуващите такива – дело на преводача, и допълнителни уточнения.