Житие на съня • Стихове

ЖИТИЕ НА СЪНЯ

"Събуди се, Господи, защо спиш?

Стани, не ни отхвърляй завинаги."

(Псалми: 44,23)

Бог спи, а ние обитаваме съня му.

Сънува ни. В това сънуване живеем.

И ако стане, ние ще изчезнем -

но твърде кратки сме и този край не може

тъй просто да се състои. Така

да мислите за този странен свят -

бе казал Буда - звезда на зазоряване,

мехурче във поток, светкавица сред облаци,

фенер мъждукащ, и видение, и сън.

Но лесно е за будния да се надвеси над съня -

а тези, дето сън са, в сън живеят? Те

дали ще засънуват будността си и дали

ще смогнат да проходят сред божиите сънища?

Защото също спят, макар сънувани. В съня си

пораждат други същества, които също спят

и наслоените им сънища в огромна пирамида

достигат небесата. Тя е куха

и обитавана от празнота - и всъщност е фунията

с която бог излива сънищата свои

и ги оставя да творят вселена след вселена -

всичките в един обем затворени. Нима

не осъзнаваме, че бродим без основа,

че този свят сред нищото виси и

че всъщност и самото нищо ни сънува?

Ала не е отхвърляне сънят. И празнотата

е най-присъща ни, най-съпричастна и най-вярна -

родени сме да бъдем мимолетни и ефирни,

и да таниуваме - та лек да е съня

на бога-нищо. Него обитаваме

и нека да не бъдем зли стопани или лоши наематели,

защото лесно е да се пробудиш от кошмари

и с мътен поглед този свят да заличиш.