Диагнозата Филчев • Хроника на една гражданска битка

В хода на своята анкета бях удивен от това колко много политици и магистрати знаят за какво всъщност става дума - знаят, че прокуратурата се оглавява от маниакален и авторитарен човек, лишен от достойнство и нравствени критерии, способен да използва цялата репресивна мощ на институцията за свои цели - и въпреки това премълчават и изтърпяват безмълвно този срамен за страната ни прецедент; примиряват се с него, съобразяват своите позиции и реакции с неговите, готови са да го използват при възможност и да изтъргуват добрите си отношения с него при необходимост. Не ми беше необходимо много време, за да разбера, че той успява да просъществува именно благодарение на тях, че се крепи на върха на може би най-отговорната институция благодарение на тяхната гузност и техния страх. Днес, когато са ми известни много повече обстоятелства, отколкото в началото, вече започвам да се питам дали и доколко самият Филчев е само едно от уродливите явления в днешна България, чиито корени се крият в обществените механизми и опорочения статус на политическото; дали в крайна сметка самият той не е жертва на общия климат на управленски егоизъм и безхаберие; на задкулисните политически сделки и паралелната криминална власт; на институционалната импотентност и разпада на държавността, в които затъна българския преход към демокрация.

Едвин Сугарев