Речник на термините в изобразителното изкуство

Подборът на термините от периферните слоеве се извършва по няколко принципа, от които най-важни са следните: необходимост, честотност, актуалност на употребата.

Традиционно в терминологичните речници на изобразителното изкуство отсъстват термини от сферата на архитектурата и пластичната анатомия на човека поради специфичните им особености, отличаващи ги както по съдържание, така и по структура от останалите термини, а също и термини, назоваващи оттенъци на цветове. Първо, поради голямото разнообразие на цветовите оттенъци не всички имат названия, и второ, художниците се интересуват преди всичко от химичния състав и свойствата на художествените бои като плас-тичност, трайност, отровност, плътност, прозрачност и пр., с които най-често са свързани техните названия.

Народните художествени занаяти са толкова разнообразни, че практически не е възможно да се обхване цялата лексика, свързана с тях.

В речника са включени професионализмите и номенклатурните названия, тъй като основната им част обслужва изключително терминологията на изобразителното изкуство и, следователно, влиза в централния й слой, а между термините, професионализмите и номенклатурните названия няма ясно очертани граници.

Терминологията на изобразителното изкуство не е подлагана на унифициране в съответствие с изискванията на някои лингвисти към термините, а се е развивала стихийно (с изключение на отделни опити на някои художници и изкуствоведи). Ето защо както в специалната литература, така и в терминологичните речници се срещат термини с неточно (по-широко или по-тясно) значение, полисемантични термини, синоними (дублети и варианти).

В семантичен план термините на изобразителното изкуство, включени в речника, образуват изключително пъстра група. Те означават: раздели, жанрове и техните разновидности; различни художествени течения, направления; творчески организации на художници;...