Пощади ни, Тъга

Пощади ме, Тъга, пощади ме!

Аз съм твоят изстрадал син,

претърпял поражения необратими,

издържал на разгром не един.

Аз за теб се изправях сам

срещу мрак и позор,

срещу дългия срам на живота

и в един неизбежен отпор

заменях дните на зло за доброто.

Но вече няма кого да защитавам.

Светът, привикнал на подлост

и на предателство,

не се жертвува за обич и право

и не воюва за свяст и приятелство.

Надалече от тука, във времето,

ти звучиш, моя нежна тъга.

И ме носят вълните на шемета

от раздялата ни... До кога?...

До кога ще се задъхва сърцето ми

от безлюбието на посредствен живот,

от сивота и дълго безцветие,

без надежда, без лудост и брод.