Не ме забравяй, сърце

Поезията на всички времена е била

духовно свързана с любовното изживяване на лирическите субекти относно заобикалящия ги свят. И бидейки воюваща нравственост и същност на идеала за усъвършенстване на живота, това изживяване изпълва предопределено и неизменно с величие и саможертвеност личността на човека и я превръща в двигателна сила 3а подвига на сътворението. Защото нищо в човешкия свят не е

създадено без любов. И защото самата поезия е любов, която се заражда и се осъществява от цялата всеотдайност на духа - да разпростре красотата в пространствата на човешкото съществуване.

С уважение към читателите, Карол Николов