Под игото

„Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Също Радината глава беше оставена - по политическа причина вече: Тосун бей беше по-хитър от Тъмрашлията. Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените. С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробише. На мегданя побиха трофея. Само един човек се мяркаше там, като един призрак. Той беше Мунчо.

Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата.

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."

Изданието е с 25 илюстрации на Обербауер, Мърквичка, Митов, Пиотровски