За постите в православната църква

Нашата родна история е съхранила хроники, които съобщават как българи приемали мъченическа смърт от неверници заради това, че отказвали да ядат месо през Великия пост.

Когато нашите достойни деди забелязвали, че някой яде блажно в сряда и петък, казвали, четой„мърсува" и го наричали „фармасонин" и „протестантин".

Спазването на поста е било закон и това е спасило нашата вяра и народност от погибел.

Днес мнозинството българи не различават Разпети Петък от Великден. Никулден те го отъждествяват с добре приготвения шаран в тавата, Гергьовден - с печеното агне, Великден - с червените яйца и козунака...

Бесът на чревоугодието съставя и подрежда годишния ни календар. Пълният корем е критерият ни за празник и добруване.

Затова сме духовно гладни и жадни, а в душите ни е пусто и празно. Затова моралът ни линее и изтънява с всеки изминат ден. И приковани на позорния кръст на лакомията и чревоугодието, викаме: „Жадни сме!" И пробождани от копието на невъздържанието, зовем: „Гладни сме!"

Само постът може да ни насити духовно. Само постът може да утоли нашата жажда по Бога и Неговата правда.

Да се върнем към вярата и благочестието на нашите деди. Да започнем да постим душевно и телесно, за да станем и истински човеци и истински християни.

Всичко по-важно за поста можете да научите от тази малка книжка. Залог за истинността й е нейната Православност!

Душеполезно четене!